Пролетно почистване ... в ДУШАТА

Почистих килера -

изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра

побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства,

стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни.

И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам.

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,

подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред,

като луксозен пакет,

сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно,

най-важното само:

за точка опорна -

вярно приятелско рамо.

Последно -

проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно ...

Автор: Кристина Филипова

Не точно библейско

Уж знам кое добро и кое лошо е,
но по погрешка взех за Ада виза.
А след това, с последните си грошове,
на Дявола там купих нова риза.
Не ме разбра проклетникът. Реши, че
от мен свой първообраз ще извае.
А аз - наивно, влюбено момиче,
мечтаех за един Адам от Рая.
Видя се в чудо Дяволът със мен...
Заложи за душата ми капан
и после търпеливо, ден след ден,
поливаше мечтите ми с катран...
Не се убива лесно Любовта!
Отказа се (на хилядната нощ),
когато със безсилие разбра,
че е изчезнал погледът му лош.
И даже завидя му на Адам
за моята любов неизлечима.
(Дотолкоз, че мечтаеше той сам
сърцето мое, цялото, да има).
Не беше вече адът като ад -
самият Дявол взе, че заобича.
И чувството направи го тъй слаб,
че той... досущ на ангел заприлича.
Хиляда нощи после още чака
поне усмивка да му подаря.
Накрая от безсилие заплака
и изхода показа ми с ръка...

Сега съм под едно дърво на Рая
и приказки разказвам късно нощем...
Къде отиде Дяволът? Не зная...
Но бас ловя, че ме обича още.

Автор: Павлина Соколова

Приказка

Сватбата отмина.
Тъй юнашки Принцът пи,
че щеше да умре.
Вече от години Пепеляшка
реже лук и пелени пере.
Няма я пантофката кристална -
Принцът проигра я на комар.
Тъмно е във празната им спалня.
Замъкът е пуст, студен и стар.
Принцът пред приятели,
на бира, хвали се,
че с Мащехата спи -
тя е с опит, стил и го разбира ...
Пък и тези нейни дъщери.
Феята на глуха се преструва.
Пепеляшка плаче през нощта.
Стъклени обувчици сънува
нейната порасла дъщеря.

Автор: Цвета Брестничка

Жените на България

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.

Някой ме иска такава жена –
паднала ничком, безлична и слаба.
Ала в неверни и зли времена
нощем с пищова си спяла е баба.

Тази земя е за силни жени,
дето до дупка врага си ще гонят.
Щом си забравил какви сме, помни:
ние сме раждали, яздейки коня;

и сме умирали в мътни води –
кой от позора честта ни да брани,
и са цъфтели на тия гърди
вместо трендафили – алени рани!

Ние сме просили хлебец и боб –
гладни гърла – десетина дечица,
и сме оплаквали чуждия гроб
в черна задушница – бели вълчици!

Мъжки момичета! Хайде бе, брат!
Бил ли си някога с мъжко момиче?
Да те запали! Че в целия свят
няма жена – като нас да обича...

Автор:  Ники Комедвенска

Кратка приказка с (не)очакван край

Момичето стоеше настрани.

Тя нямаше какво да му предложи.

Не беше със накъдрени коси.

Дори забрави малко грим да сложи.

Не носеше дълбоко деколте.

Не носеше полупрозрачна рокля.

Във шепите си стискаше сърце...

Засрами се. Почувства се виновна,

задето бе повярвала от раз

във приказки за малките дечица. -

Че може да разпали в него страст

единствено с това, че го обича.

А ето - той дори не я видя,

прехласнал се по ложите с принцеси.

Принцесите... така им завидя,

задето тъй му бяха интересни.

Момичето порасна. Но и днес

единствено сърцето си предлага.

Но не на теб. Не чакай като пес -

коричка хляб. На принц не му приляга!

Автор: Васка Мадарова

Цената на короната

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.

Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.

Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...

Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.

Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.

Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!

Автор: Васка Мадарова

Във името на любовта

Писна ми да бъда мъж, когато
ясно си личи, че съм жена!
Щом затъне връзката ни в блато,
пак разчиташ аз да я спася.
Щом утихне вятърът в платната -
все от мене става капитан.
Плащам и за двама ни цената,
без да се оплаквам. Но не знам
колко още могат да те носят
крехките ми женски рамене.
Пак ли ще бездействаш, е въпроса!
Мъж бъди и ти веднъж поне.
Искам от сърце да се наплача,
искам в някой ъгъл да се свра...
Ти да се раздаваш - до петаче -
в името на мен и любовта.
Искам да съм слаба и страхлива!
Само че допусна ли това,
знам че още днес ще си отида...

Трябва да съм мъж! Но докога?

Автор: Васка Мадарова

ВЕЩИЦА

Ти за тая вещица ли питаш,
дето всички в селото я мразят?
Тя от сто години тука скита...
Няма име. Викат й Онази.
Веща е в любовните магии –
пипне ли те, ставаш пепелище!
Тръгвай си, преди да те открие!
Ще те омагьоса като нищо.
Ще захвърлиш старите любови
и доде си жив, ще я сънуваш
как дълбае в теб като отрова
и върху сърцето ти танцува.
Ще я мразиш и ще я обичаш...
От живот е даже по-горчива.
Стогодишна... С образ на момиче,
дето само в сънища е живо.
И да знаеш, страшно ми прилича –
ту е огън, ту е лед студена...
В тоя свят суров и необичан
вещици са всички... Като мене!

Автор: Ники Комедвенска

ОТКРОВЕНО

Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа!
За ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.
Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след това при мен се връща, пак лети.
Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.
Попаднали в брътвежите злочести,
омесени в собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.
Е, щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват.
Разбра ли... Аз съм дразнещо добре!

БЕЗ СИЛИ

Вече не мога да плача за теб.
От такава любов се умира.
Има приказки, дето не свършват добре.
А aз... все такива намирам.
Няма друг, допълнителен край.
Принцът е просто илюзия.
На принцесата вече не и се мечтае.
От мечти е до кръв охлузена.
И си сваля короната. Знае, че тя
също е просто картонена.
Хвърля я в ъгъла. При любовта.
И парчетата счупени спомени.
Няма принц. Само някакъв мъж,
който боли като триста.
Думите... Тях ги задръж
за принцеса, която ги иска.
Аз се наслушах. Навярвах. И толкова.
Резултатът е - самота.
Погледни ме -
нямам място за повече болки.
Усетѝ колко много боля.
Сбогом, принце. Недей да ме помниш.
И прощавай, че вярвах в теб.
Чаках дълго...
Студено.
Бездомно е.
Тази приказка просто
не свършва добре.

ДАВАМ ТИ ГО МОИЧКИЯ

Давам ти го моичкия, скъпа!
И в добавка - ловно куче с котка!
Сигурно си мислиш, че съм тъпа,
щом като успя да го прикоткаш.
Не скърбя, а много съм щастлива,
че ще бдиш над него като квачка.
Само нощно време го завивай
и не го карай много да бачка.
той ще хърка и ще пие бира,
но какво да прави - тъй са всички.
Все с приятели ще се събира,
ще задиря чуждите женички.
Но ти, мила моя, не унивай!
И не го ядосвай - много моля.
Пери, готви, след него заспивай...
Остави го да се наживей на воля!
Само чуй: Недей да ми го връщаш!
И недей да правиш рекламации!
Хак да ти е! Взела си го вкъщи...
Ще те черпя... моите овации...

Автор: Нина Чилиянска

НОВАТА БОГИНЯ

Тя е новата жена. Тя е новата Богиня.
Интернетна и сама... Всъщност просто домакиня.

Има снимки на модел - остроумна и прекрасна.
И размах безумно смел, в кухнята до болка тясна.

Тя е смела като вожд. Има боен дух и знаме!
И убива всеки лош, манджата докато стане.

Щом съпругът отлети, сутрин бързо след кафето,
да изкара куп пари... Скайпът в мрежата й светва.

Няма да е просто ден. Вдъхновение си дири...
Може да те вземе в плен, млякото докато свири.

Може да те покори. Може стих да ти напише.
Бобецът дорде уври, може с някой да попише.

Но ако се разлюти, тази малка домакиня,
ще я видиш да лети на метлата... като кино.

И да реже куп глави... Съща Жана д’Арк в полето.
И докато чакаш ти, да те врътне при прането.

Да ти спретне водевил, да те блокне, да те чатне.
И същински крокодил... с челюстите да те щракне.

Тази огнена жена! Тази истинска Богиня...
Ако си я разпознал... днеска ще ти се размине.

Автор: Нели Господинова

ВСЯКА ЖЕНА Е МАРИЯ

Господи, омъжена с дете!...
Щеше да припадне, щом му казах.
Ала бе успял да ме вплете
в гънките на мъжката си пазва.

Търсеше перфектната жена
(тя дали изобщо е родена).
Не че съм го искала, но на −
налетя единствено на мене.

Няма да се лъжа, че преди
тегнеше животът като бреме.
Просто той за миг пренареди
хода на побърканото време.

И не зная вече накъде,
и не искам повече да крия,
че съм чужда, даже и с дете...
Че не съм перфектната Мария.

Знам, че до побъркване боли,
може би сега ще ме намрази,
ще ме запокити в дън гори...
Но не съжалявам, че му казах.

И ще го последвам − гол и бос,
болката до капка ще изпия.
Нищо че не става за Христос,
а пък аз дори не съм Мария...

Автор: Ники Комедвенска

ЗА ПРИНЦЕСА НАВЯРНО СЪМ СЛАБА

И какво да ти кажа, магьоснико,
явно тъй е редът на нещата:
оцелявам, вълшебно докосната,
точно в трийсет и осем квадрата.

Всяка вечер вися над огнището – 
вярно, газов котлон, ама огън.
Къкри бобец, а аз съм изприщена
все от приказно-сладки тревоги.

В полунощ ще ми звънне по жицата,
не по-малко от час ще се вайка
мойта мила свекърва – царицата
и на принца прекрасната майка.

Точно в седем излизам от тиквата
да забъркам закуски, кафета...
Следва здраво юнашко надвикване
с мойте две мързеливи джуджета.

Но се питам къде е уловката –
пак е приказка, дето се вика:
Пепеляшка си пробва пантофката,
аз нахлузвам на босо терлика.

И ти казвам, магьснико, писна ми!
За принцеса изглежда съм слаба.
Затова си поръчвам отписване –
превърни ме отново във жаба!

Автор: Ники Комедвенска

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНИ

Момчета! Най-накрая ще го кажем:
от мъжкото ви перчене ни писна!
На този свят човешкото е важно.
Адам е стопроцентово измислен!

И как така на ближния жената
застана редом с ближното магаре?
Да, вярно е – ужасно сме инати,
щом векове наред крепим товара
да сме зад вас, добри и безсловесни...
Но ако само с мисъл ви надминем,
все някой самарянин ще ни кресне,
че по закона Божи сме слугини.

Момчета! Този свят не е от вчера –
живял е с две, но може и със двеста:
смъртта с един аршин ще те измери,
дори да си убийствено мъжествен.

Определено знаем, че е трудно
и Егото ви мъчи като жажда...
Светът се промени... Та нищо чудно
и Господ Бог от майка да е раждан. 

Автор: Ники Комедвенска

РАЗДЕЛЕНИЕ

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: “Падни!
Покорните са най-добре в живота.”

А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
“Жените не застават на колéне!“

И третата… ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня…

Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя…

Автор: Ники Комедвенска

ПИСМО ОТ СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Писмо От Спящата Красавица

до Принца На Приказките
от Спящата Красавица В Реала

Принце,
Понеже вече не живеея в приказка,
а в грозната картинка на Реала,
понеже конят ти си потроши копитата,
а аз се скъсах да се правя на заспала,
понеже ти целуна всичките красавици,
които ти се мярнаха по пътя,
(освен по пътя - и по магистралите)
Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,
няма смисъл да пристигаш.
Омъжих се за брата на коняря,
Той е ковач. На щастие. Не лигльо.
И с чужди приказки не разговаря.
Не си помисляй да си точиш меча.
Ковач е той – не му е рядка плетката.
Отдавна приказката свърши вече.
За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:
Спящата Красавица


Автор: Румяна Симова

ПОКАЗАНИЯТА НА КУМЧО ВЪЛЧО

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.


Автор: Камелия Кондова

ПИСМЕНИ ПОКАЗАНИЯ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Признавам, че за всичко съм виновна.
По своя воля свърнах през гората.
Не любопитството - водеше ме споменът,
записан в линията на ръката ми.
Целта ми беше ясна - да го срещна.
Отдавна чувах слухове за него.
Бил непрокопсаник, бохем и грешник.
И покорявал даже с поглед бегъл.
Признавам своята вина - жена съм.
А пък ТАКЪВ би предизвикал всяка.
От малка съм си луда по опасностите.
Дори нарочно сложих нова шапка.
Естествено се срещнахме - ей, Богу,
сърцето ми се люшна земетръсно,
а по това как се разплиска погледът му,
разбрах - Той също дълго ме е търсил.
Нататък всички знаете - избягахме.
И в съответствие с добрата приказка,
признавам, че живеехме у баба ми.
Скандалът в обществото бе убийствен!
Признавам всичко! Само не изисквайте
да го описвам с всеизвестни думи.
Но - във опровержение на приказката -
признавам, че Ловецът
бе мъжа ми.

Автор: Маргарита Петкова

ПЕПЕЛЯШКА

Нека да съм Пепеляшка.
Щом го искаш,
аз, обичащата те,
се съгласявам.
Зная наизуст от малка приказката.
Няма да е трудно.
Ще се справя.
Ще ти бъда вярна Пепеляшка.
С обич ще варя яхнии и супи.
Цели купища чинии и чаши
ще измивам, без да има счупено.
С нежност ще пера дори чорапите ти,
ще ти гладя с влюбен патос ризите,
ще плета терлички за децата ти,
ще ти нося чай пред телевизора.
И, прегърнала прахосмукачката,
ще примирам, като си помисля
как през прага гордо ще прекрачиш
в стаята – уютничка и чистичка.
Мара Пепеляшка съм, не виждаш ли!
Ти си Господарят. Ти си силният.
Но защо усмивката безгрижна
нещо на една страна се килна?
Бива ли така да се тревожиш,
че насред звука на кафеварката,
някой чука на вратата, божичко…

И пантофката ми е по мярка.

Автор: Маргарита Петкова