По своя воля свърнах през гората.
Не любопитството - водеше ме споменът,
записан в линията на ръката ми.
Целта ми беше ясна - да го срещна.
Отдавна чувах слухове за него.
Бил непрокопсаник, бохем и грешник.
И покорявал даже с поглед бегъл.
Признавам своята вина - жена съм.
А пък ТАКЪВ би предизвикал всяка.
От малка съм си луда по опасностите.
Дори нарочно сложих нова шапка.
Естествено се срещнахме - ей, Богу,
сърцето ми се люшна земетръсно,
а по това как се разплиска погледът му,
разбрах - Той също дълго ме е търсил.
Нататък всички знаете - избягахме.
И в съответствие с добрата приказка,
признавам, че живеехме у баба ми.
Скандалът в обществото бе убийствен!
Признавам всичко! Само не изисквайте
да го описвам с всеизвестни думи.
Но - във опровержение на приказката -
признавам, че Ловецът
бе мъжа ми.
Автор: Маргарита Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар