Престъпникът, най-черният бандит,
от Дявол сякаш, не от Бог омесен,
преследван от закона, мразен, бит,
преди да го осъдят, се обеси.
Жена му сложи траурен воал
и черен кръст пред църквата забоде.
Баща му ревна – ни жив, ни умрял,
за своя син, за своя първороден.
Тръбяха вестникарите за бой –
къде е тук хуманността, къде е?!
И стана мъченик, дори герой
престъпникът... убиецът... злодеят.
Животът вчера... И животът днес...
Което беше право, стана криво.
Тълпата се възправи на протест
да иска с днешна дата справедливост.
Темида беше сляпа като кърт
и сочеше със пръст към ешафода!
Осъдиха пазачите на смърт...
И спа спокойно тази нощ народа.
Автор: Ники Комедвенска
Показват се публикациите с етикет НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА. Показване на всички публикации
петък, 31 октомври 2014 г.
неделя, 3 ноември 2013 г.
СЪПРУГАТА. Писмо до любовницата.
Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая - аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.
Аз също дълго не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения, непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.
А това за ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно 'обвързаните мъже'. Не казвам 'женени', защото отдавна ерата на браковете отмина и сега те са отживелица. В днешно време хората живеят заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си. Никога!
Обикновено версията на търсещия мъж е, че 'не са в добри отношения с партньорката си' или 'сексът не е на ниво', за което никога другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва стръвта и така, докато не пусне кукичката.
Изобщо не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична, загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма никакво значение. Това изобщо не е на фокус. Важното е предателството!
От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб, пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.
Знам, че истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са. Убедих се сама. Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво значение.
Просто си още една поредна 'патка', оплетена в мрежите на лъжлив и недостоен за уважение мъж. Защо ми е изневерил ли? При това точно с теб? Не знам. Може би наистина е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи.
Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Голяма е заблудата ти, че ти си адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната - ни повече, ни по малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай, когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си струва дори да прекосиш морето. Той е просто един донор на сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си.
Лъжците и дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе си, но има време сама ще се убедиш. Нека първо минат пет или десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да се прибере 'от работа' или те обвини, че не обичаш точно такива филми, сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще ти се стори доста нетипично.
Разбира се, той е хитър. Ще те люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг. Нека не се заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на свобода. Моля те, това е като начин да потиснеш съвестта си, сещаш ли за вица как дебелите жени се успокояват? 'И кучетата обичат кокали, но предпочитат да е с мръвка.'
Това, че осъзнаваш положението си като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум, не заслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към теб. Аз го обичах. Аз свалях температурата му, когато е болен. Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.
За мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми, човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно. Надявах се, че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж, които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха, огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде необикновен. За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога…
Сега това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия на болните ни въображения или вид храна за него.
Обичаш да управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като 'завист поради липсата на фалос'. В това да ти доставя удоволствие слабостта на някого има нещо болно, нещо не дотам читаво. Така мисля.
Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш, признаваш… Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си, която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо. Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?
Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински. Тук си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата. Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи.
А сега е доста късно за откровения. Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя. Ако можеш го задръж, не знам дали го искам до себе си. Вие си приличате и така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш, за да му приготвяш любимите пържени филийки.
Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.
Автор: lili
*Порових след като намерих ЛЮБОВНИЦАТА. Писмо до съпругата. за отговор на същото и намерих!
сряда, 30 октомври 2013 г.
ЛЮБОВНИЦАТА. Писмо до съпругата.
Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.
Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен, едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно като магически амулет против влюбване. Не че помага…
Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.
Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би, след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей-така да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.
Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.
Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка. Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.
Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.
Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?
Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата.
Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е 'верен' от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката? Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат 'по спешност', 'да ремонтира апартамента'... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от 'усложнения' и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае.
Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен. Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.
Затова недей да ме мразиш, моля те. Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…
Автор: Анна Димова
Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен, едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно като магически амулет против влюбване. Не че помага…
Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.
Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би, след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей-така да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.
Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.
Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка. Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.
Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.
Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?
Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата.
Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е 'верен' от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката? Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат 'по спешност', 'да ремонтира апартамента'... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от 'усложнения' и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае.
Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен. Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.
Затова недей да ме мразиш, моля те. Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…
Автор: Анна Димова
ПРИКАЗКА СЪВРЕМЕНЕН ПРОЧИТ
За любовта ли питате? Уви,
избяга с една лъскава карета.
Нещастникът Ромео се пропи,
и всяка нощ проклина Жулиета.
Прасенцата играят на комар
а третото версиите им връща.
Все още е най-умното, макар
че днес ипотекира свойта къща.
Вълка с ловеца се споразумяха
и кошницата двама поделиха...
Шапчицата в друга гора избяга,
а бабата във дом я настаниха.
Снежанка пък косите си боядиса
и роклята смени със панталони.
Замина за страната на Алиса
не своя принц, а продуцент да гони...
Сега танцуват двете в нощен бар.
Наместо слава, трупат си пороци...
И Пепеляшка там е, барабар
с поне петима "принцове"- жабоци.
Пинокио пък стана адвокат.
Във вестниците казват, че не лъжел.
С носа си пропътува той цял свят,
(навярно вече никак не е тъжен.)
Знам, приказката доста се оплете...
И ще ме смъмри не един човек.
За лошия развой ме извинете,
но пиша в двадесет и първи век...
Автор: Павлина Соколова
избяга с една лъскава карета.
Нещастникът Ромео се пропи,
и всяка нощ проклина Жулиета.
Прасенцата играят на комар
а третото версиите им връща.
Все още е най-умното, макар
че днес ипотекира свойта къща.
Вълка с ловеца се споразумяха
и кошницата двама поделиха...
Шапчицата в друга гора избяга,
а бабата във дом я настаниха.
Снежанка пък косите си боядиса
и роклята смени със панталони.
Замина за страната на Алиса
не своя принц, а продуцент да гони...
Сега танцуват двете в нощен бар.
Наместо слава, трупат си пороци...
И Пепеляшка там е, барабар
с поне петима "принцове"- жабоци.
Пинокио пък стана адвокат.
Във вестниците казват, че не лъжел.
С носа си пропътува той цял свят,
(навярно вече никак не е тъжен.)
Знам, приказката доста се оплете...
И ще ме смъмри не един човек.
За лошия развой ме извинете,
но пиша в двадесет и първи век...
Автор: Павлина Соколова
сряда, 23 октомври 2013 г.
СВОБОДЕН...
Пристигна във квартала като цар -
през храстите, през локвите прецапа.
А всъщност, чистокръвен помияр
с мазоли на подбитите си лапи.
Отде се пръкна просто ей така?
Навсякъде надникна, горд и важен,
и много педантично препика
вратите чак до третите етажи.
А после из градинките вилня
и козината крастава си чеса.
Без капка срам и никаква вина.
Свободен като цар. Егати песа!
На сутринта, невинен по душа,
през три квартала кучките подгони.
Каквото смогна, всичко овърша
без подпис и във разрез със закона.
А след това - истерия и смрад.
Съседките чумосаха го трижди.
Къде изчезна, гад със тебе гад!
... Да знаеш само колко ти завиждам...
през храстите, през локвите прецапа.
А всъщност, чистокръвен помияр
с мазоли на подбитите си лапи.
Отде се пръкна просто ей така?
Навсякъде надникна, горд и важен,
и много педантично препика
вратите чак до третите етажи.
А после из градинките вилня
и козината крастава си чеса.
Без капка срам и никаква вина.
Свободен като цар. Егати песа!
На сутринта, невинен по душа,
през три квартала кучките подгони.
Каквото смогна, всичко овърша
без подпис и във разрез със закона.
А след това - истерия и смрад.
Съседките чумосаха го трижди.
Къде изчезна, гад със тебе гад!
... Да знаеш само колко ти завиждам...
Автор: Ники Комедвенска
вторник, 22 октомври 2013 г.
СИЛНИТЕ
Силните плачат сами.
Те овладяват света,
Въпреки вечния страх!
Те знаят как да простят,
Те са внезапни искри
Въпреки цялата мъсти
Мъката не ги ломи,
Автор: Веселина Атанасова
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками
В гръб не забиват ками
и не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх!
Въпреки всяка измама!
Никой не може без тях.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма!
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
Те не поглеждат назад
и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови,
Тяхната воля твори нови,
незнайни вселени.
Въпреки цялата мъсти
доживотната завист,
още влекат своя кръст
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силни -
Силни -
те плачат сами.
Автор: Веселина Атанасова
ЗАВЕТ
Тая шепа земя,
по инерция сякаш държава,
оцелява сама,
ала колко живот й остава?
по инерция сякаш държава,
оцелява сама,
ала колко живот й остава?
Векове на възход,
а след туй векове на забрава…
И измъчен народ,
свикнал залъка даже да дава,
а след туй векове на забрава…
И измъчен народ,
свикнал залъка даже да дава,
свикнал все да шепти,
да търкаля живота полека.
И не помни почти,
че е тук от тринадесет века…
да търкаля живота полека.
И не помни почти,
че е тук от тринадесет века…
Тая свята земя
на забравени вече герои,
тя е само една
и помни, сине мой, че е твоя.
на забравени вече герои,
тя е само една
и помни, сине мой, че е твоя.
И да тръгнеш оттук,
да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!
да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!
Автор: Ники Комедвенска
ЕДИН ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ
Това, което цял живот градих,
до камък го окрадоха, човече!
Дърветата, които посадих,
из корен някой снощи ги осече.
до камък го окрадоха, човече!
Дърветата, които посадих,
из корен някой снощи ги осече.
Остана ми един разгърден двор,
навръх живота някъде набучен,
и вие иззад чуждия стобор
от мъка престарялото ми куче.
навръх живота някъде набучен,
и вие иззад чуждия стобор
от мъка престарялото ми куче.
Сега ви гледам с тия две очи,
отдавна преживели всяка клада.
Душата ми, родена да горчи -
вземете я! Поне да ви присяда!
отдавна преживели всяка клада.
Душата ми, родена да горчи -
вземете я! Поне да ви присяда!
Халал да са ви празният ми джоб
и дворът ми, забравил що е семе!
Мен трап ми стига. Колкото за гроб!
А Господ Бог и гола ще ме вземе…
и дворът ми, забравил що е семе!
Мен трап ми стига. Колкото за гроб!
А Господ Бог и гола ще ме вземе…
Автор: Ники Комедвенска
понеделник, 21 октомври 2013 г.
ПРОФЕСИЯ РОДИТЕЛ
Просто нямам професия. Не ме питай коя съм.
Безработна тотално. Но работеща – вечно.
С всички санкции аз съм безпределно наясно.
С всички премии – скарана. Ей така, от човечност.
Безработна тотално. Но работеща – вечно.
С всички санкции аз съм безпределно наясно.
С всички премии – скарана. Ей така, от човечност.
Обучавам на щастие. Кротко бърша сълзи.
Ремонтирам криле. После пускам в движение.
Пожелавам късмет. Все превързвам тъги.
И превръщам в увереност всяко тайно съмнение…
Пиша само „Отличен”. Правописните грешки
ги прикривам с усмивка. Примижавам с очи.
Всяка мъничка драма се обръща във смешка,
ако знаеш откъде да погледнеш, нали?
Просто аз съм такава. А пък той е такъв.
И така се допълваме. И е толкова ясно.
Във сърцето ми вечно е безкомпромисно пръв,
а в живота ми той е най-щастливото щастие…
И за него съм силна. Често сбъдвам желания.
И от мъничка ставам до небето голяма.
Знаеш, нямам професия. Но пък имам призвание.
Аз съм просто така, само, тихичко: „Мама”.
Автор: Мира Дойчинова – irini
неделя, 20 октомври 2013 г.
ДЕФИНИЦИЯ ЗА СВЯТ
Светът не е в парадните одежди.
И не е никак в скъпите капризи.
Светът е мигновение надежда,
в което си даряваш с обич ризата.
Но той не е пространство със адрес.
Светът е чувство. И се изживява.
А тайната на истинското Днес,
се крие във едно : Не съжалявай.
В света ще има радости и бреме.
По-скоро на училище прилича.
Щастлив да бъдеш в цялото си време,
то значи че безкрайно си обичал...
Светът си ти. И аз. И той. И те.
Светът е там, където го направиш.
Светът е със душата на дете.
Изтупваш се от прах. И продължаваш.
Автор: Мира Дойчинова - irini
И не е никак в скъпите капризи.
Светът е мигновение надежда,
в което си даряваш с обич ризата.
Но той не е пространство със адрес.
Светът е чувство. И се изживява.
А тайната на истинското Днес,
се крие във едно : Не съжалявай.
В света ще има радости и бреме.
По-скоро на училище прилича.
Щастлив да бъдеш в цялото си време,
то значи че безкрайно си обичал...
Светът си ти. И аз. И той. И те.
Светът е там, където го направиш.
Светът е със душата на дете.
Изтупваш се от прах. И продължаваш.
Автор: Мира Дойчинова - irini
четвъртък, 17 октомври 2013 г.
РАЗГОВОР С ПОРАСНАЛИЯ СИН
Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни
Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.
Знам, чакаш радост да ти подаря,
та леки да са първите ти крачки.
Не ще му кажеш днес „благодаря”.
Подаръкът сега не е играчка.
С какво да те зарадвам, сине мой?
И днес денят е труден като вчера.
Все още има в песните ни вой.
Все още във живота има черно.
Сирени още вият и смъртта
след самолетните ята се влачи.
Все още има гладни по света
и някъде сираци още плачат.
По пътищата злобата седи
и завистта във локвите се стича.
Разкаляната алчност още бди.
Пази се, сине, дяволски привлича.
Охолството ограбва мъдростта
и с подлости убива добрината.
Отровена, загива верността
към хората, създали топлината.
Не в пътя лек ще срещнеш радостта,
а в пътища, които сам изграждаш.
Знам, скъпа е на всеки младостта,
но щастието в болката се ражда.
Аз пътищата си преминах пеш –
все срещу ветровете, без да мигна.
Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.
Помогнаха ми хората да стигна.
Недей гази в калта за „много хляб”.
Човек и с малък къшей се наяжда.
Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва в страшната си жажда.
Ще бъдеш, синко, истински щастлив,
когато спреш, задъхан от умора.
И бързай, вечно няма да си жив.
Животът се живее между хора.
Стани човек от огън и от плът.
Не стой, където въздухът те души.
От стъпките в неравния си път
сам ехото да можеш да послушаш.
До плач да стигнат мъжките очи,
дори сърцето младо да изстине,
върви така, че диря да личи,
по дирите ти други да преминат.
Автор: Румяна Илиева
цигарата си с пръстите несръчни
Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.
Знам, чакаш радост да ти подаря,
та леки да са първите ти крачки.
Не ще му кажеш днес „благодаря”.
Подаръкът сега не е играчка.
С какво да те зарадвам, сине мой?
И днес денят е труден като вчера.
Все още има в песните ни вой.
Все още във живота има черно.
Сирени още вият и смъртта
след самолетните ята се влачи.
Все още има гладни по света
и някъде сираци още плачат.
По пътищата злобата седи
и завистта във локвите се стича.
Разкаляната алчност още бди.
Пази се, сине, дяволски привлича.
Охолството ограбва мъдростта
и с подлости убива добрината.
Отровена, загива верността
към хората, създали топлината.
Не в пътя лек ще срещнеш радостта,
а в пътища, които сам изграждаш.
Знам, скъпа е на всеки младостта,
но щастието в болката се ражда.
Аз пътищата си преминах пеш –
все срещу ветровете, без да мигна.
Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.
Помогнаха ми хората да стигна.
Недей гази в калта за „много хляб”.
Човек и с малък къшей се наяжда.
Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва в страшната си жажда.
Ще бъдеш, синко, истински щастлив,
когато спреш, задъхан от умора.
И бързай, вечно няма да си жив.
Животът се живее между хора.
Стани човек от огън и от плът.
Не стой, където въздухът те души.
От стъпките в неравния си път
сам ехото да можеш да послушаш.
До плач да стигнат мъжките очи,
дори сърцето младо да изстине,
върви така, че диря да личи,
по дирите ти други да преминат.
Автор: Румяна Илиева
вторник, 15 октомври 2013 г.
ЧОВЕШКАТА БЛАГОДАРНОСТ
След като създаде
Земята и земните хора,
Бог вдъхна дарба на професиите:
дърводелците
да обработват парчета дърво,
ковачите
да изковават малки и големи гвоздеи,
съдиите да разделят доброто от злото.
После съдникът Пилат
се съгласи с несправедливата присъда,
дърводелците
направиха кръст в човешка големина,
ковачите
донесоха малки и големи гвоздеи...
Човеците събраха всички свои
умения и разпънаха на кръст
Божия син!
Бог вдъхна дарба на професиите:
дърводелците
да обработват парчета дърво,
ковачите
да изковават малки и големи гвоздеи,
съдиите да разделят доброто от злото.
После съдникът Пилат
се съгласи с несправедливата присъда,
дърводелците
направиха кръст в човешка големина,
ковачите
донесоха малки и големи гвоздеи...
Човеците събраха всички свои
умения и разпънаха на кръст
Божия син!
ДОБРОТО VS ЗЛОТО
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
... а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса —
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите — тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда —
Доброто надживява и смъртта!
/Споделено от приятелка в социалната мрежа/
Абонамент за:
Публикации (Atom)












