Виж, старият е сладък! Много готин!
Придремва също като котарак.
Хитрува и свекървата "работи",
по празниците глезя го с коняк.
А старата е очиларка съща,
готова винаги да клъвне там.
Поставила под чехъл цяла къща
и ненавижда ме - това го знам.
А как ме срещна само отначало!
С целувки и усмивка на уста!
Ще кажеш, че за мене е мечтала
и аз съм най-добрата на света!
Пред другите към мен се лизни-мазни,
а зад гърба ми мълнии хвърчат.
Презирам номерата й омразни,
така повтарящи се всеки път.
И зорко ме следи през очилата -
дали ще кривна, накъде, с кого?
Пък като яхне някога метлата,
ела да видиш нейното добро!
Да, знам, че зад гърба ми злобно съска,
но пука ми пуловера на мен!
Отдавна я разбрах каква е гъска!
За малко да я смлатя оня ден...
Ми, хванах я, че рови в телефона...
Че като падна ми едно перде!
За малко щях да й сменя фасона -
добре, че свекъра при нас дойде!
"О, хубавичка ни е тя, и мила,
и гледаме си я като дете!..."
Добре съседките осведомила,
не се сдържала да се заяде:
"Сакатичка е малко във ръцете
и в готвенето хич не й спори,
но няма страшно - с нея двете
във кухнята шедьоври ще творим!"
Синчето й не мога да изхраня,
а то пък зинало като гардже!
Да дойде майка му с копаня -
едва тогава ще се наяде!
На улицата под ръка ме води
и коментира всичките до нас!
О, Боже мой, каква порода!
Дали по тоя път вървя и аз?...
Да взема да се махна, но се чудя:
та само в този дом ли е така?
А може би не те - аз съм луда,
че искам да се промени света?...
Aвтор: Ringo
Показват се публикациите с етикет ЗАБАВНА ПОЕЗИЯ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЗАБАВНА ПОЕЗИЯ. Показване на всички публикации
понеделник, 3 февруари 2014 г.
МОНОЛОГ НА ЕДНА СВЕКЪРВА
Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля - ще се мре!
Лекувам я с илачи - цели шепи
и въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося -
синчето златно ми опропасти.
Нещастникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини.
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо, що се случва
и в къщата ни да настъпи мир!
Пък гледаш я - на вид овца е съща,
но нравът й по-лош от на оса!
Опитва се да командари в къщи
и всички ни да води за носа.
И що магии правих да миряса...
Какви ли билки пък не й варих -
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...
До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
и болката дано си утеша!
Aвтор: Ringo
понякога си мисля - ще се мре!
Лекувам я с илачи - цели шепи
и въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося -
синчето златно ми опропасти.
Нещастникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини.
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо, що се случва
и в къщата ни да настъпи мир!
Пък гледаш я - на вид овца е съща,
но нравът й по-лош от на оса!
Опитва се да командари в къщи
и всички ни да води за носа.
И що магии правих да миряса...
Какви ли билки пък не й варих -
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...
До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
и болката дано си утеша!
Aвтор: Ringo
четвъртък, 31 октомври 2013 г.
Ф НИДУУМЕНИЕ
* Правописа е уникален и въобще го няма :) Но стихчето е самороден диамант, както и авторката му. Заслужава си да се прочете!
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута! ;)
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)
Автор: Калина от Кратунци
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута! ;)
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)
Автор: Калина от Кратунци
вторник, 15 октомври 2013 г.
ИНФОРМАТИВНУ
* Правописа е уникален и въобще го няма :) Но стихчето е самороден диамант, както и авторката му. Заслужава си да се прочете!
Кат рекаха "Пителя на Калина снесъл!"
въри дуказвай ся, чи нямаш ич пител.
Туй инфурмацийта е интересну нещу –
ни знайш утде какО шти натрисе.
- Ми снесъл ма, Калино, чак измътил.
Из онзи ден ф съседнити села
разпраяха, чи щели да та търсят,
щот да си купят ут пителскити яйца!
- Възгеч бе, викам, сал куза си имам,
магари, дет си пада малку филусоф...
Пителя, знайти, приди две гудини
за сбора гу наготвих ф сопствен сос.
И уттугас кукошки сал си въдя,
ама ни снасят ич - екстериор.
Пителя как..., ми то ни мой да бъди!
- Не, снесъл е, ма! - зейнаха у хор.
А сЕга, де! - Е, убу, викам, снеси!
Измъти, дажи пак гу насадих...
- Ам крокодилити тугаз къде са!?
-Кви крокодили?!- Ептен са фтрещих.
- Ни са праИ ма, знайми, чи измътил
шес крокодила, охлюв и орел!
И таз дубра! Сига ептен я фтасах...
Ко щях да чуя, аку имах пък пител.
- Спукойну, викам, ся ши ви убЯсна.
Ам крокодилити утлитнаха на юг,
кузата с охлюва кумплектну са на паша,
а пък орела... тряа да й нейде тук.
- Ни та исрам, ма, прайш на абдалии
за пауна кату пукъл си мълчиш!
Сабалан казаха, чи та видяли...
Бе, холан, аз пунасям на джумбиш,
ма най-пудир ми кипва на чумберя.
Чи бива ли пък бивул за мизе!?
Затуй ши обопщя пред цялу селу:
Пител яз нямам. Ич биля. Вуп-ще!
Да нИ съм чула - охлюви, орели,
пауни, крокодили и... какоту там.
Пуглеж ду някой ден кузата ми утелят
инфурмацьонну, без въпще да знам. ;)
Автор: Калина от Кратунци
Абонамент за:
Публикации (Atom)



