Щастие

Не поиска ти нищо от мене:

нито средства,ни апартамент,

нито в службата си улеснение,

нито даже билет за концерт.

А отдаде ми своите устни
/тези устни аз сам пожелах/
и в ръцете ми ти се отпусна
като в люлка,без сметки и страх.

Бяха нежни и меки косите ти,
а пък кожата-като стъкло,
макар бръчките вече открито
да дълбаеха твойто чело.

На небето безоблачно грееше
омагьосана,златна луна
Тя ни милваше с поглед копнеещ
и преливаше от светлина.

А когато те изпращах до в къщи,
как разтвори ти жадно ръка!
Вплете в моите своите пръсти
и ний дълго вървяхме така.

И от твоята жажда прехласнат,
като юноша плах и смутен,
аз намерих голямото щастие,
че ти чувстваше нужда от мен!!!

Автор: Александър Геров

РЕВНОСТ

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!

Автор: Дамян Дамянов