явно тъй е редът на нещата:
оцелявам, вълшебно докосната,
точно в трийсет и осем квадрата.
Всяка вечер вися над огнището –
вярно, газов котлон, ама огън.
Къкри бобец, а аз съм изприщена
все от приказно-сладки тревоги.
В полунощ ще ми звънне по жицата,
не по-малко от час ще се вайка
мойта мила свекърва – царицата
и на принца прекрасната майка.
Точно в седем излизам от тиквата
да забъркам закуски, кафета...
Следва здраво юнашко надвикване
с мойте две мързеливи джуджета.
Но се питам къде е уловката –
пак е приказка, дето се вика:
Пепеляшка си пробва пантофката,
аз нахлузвам на босо терлика.
И ти казвам, магьснико, писна ми!
За принцеса изглежда съм слаба.
Затова си поръчвам отписване –
превърни ме отново във жаба!
Автор: Ники Комедвенска
Няма коментари:
Публикуване на коментар