че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов,прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя и без да искаш ти
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.
Автор: Надежда Захариева
Няма коментари:
Публикуване на коментар