Още шест сантиметра с обувките - хитрост невинна.
Преди тръгване - ролки в косата й, иначе прави.
Проследи я с очи, щом край тебе забързана мине,
отдели я от другите - само не се доверявай:
Усмихната уж, но какво й е няма да знаеш;
тъй достъпна наглед - но далечна за теб и студена;
всички нейни надейди за теб са заключени стаи,
всички сънища нейни ще бъдар за теб забранени...
Стой си тук, в кафенето, и гледай как сутрин минава:
насилствено-руса и с устни пресилено алени,
без да има от някого нужда, усмивка раздаваща,и изглежда щастлива без тебе...
Но всъщност едва ли.
Автор: Венета Вълева
Няма коментари:
Публикуване на коментар