неделя, 18 януари 2015 г.

Щастие


Не поиска ти нищо от мене:
нито средства,ни апартамент,
нито в службата си улеснение,
нито даже билет за концерт.

А отдаде ми своите устни
/тези устни аз сам пожелах/
и в ръцете ми ти се отпусна
като в люлка,без сметки и страх.

Бяха нежни и меки косите ти,
а пък кожата-като стъкло,
макар бръчките вече открито
да дълбаеха твойто чело.

На небето безоблачно грееше
омагьосана,златна луна
Тя ни милваше с поглед копнеещ
и преливаше от светлина.

А когато те изпращах до в къщи,
как разтвори ти жадно ръка!
Вплете в моите своите пръсти
и ний дълго вървяхме така.

И от твоята жажда прехласнат,
като юноша плах и смутен,
аз намерих голямото щастие,
че ти чувстваше нужда от мен!!!

Автор: Александър Геров

Няма коментари:

Публикуване на коментар