но по погрешка взех за Ада виза.
А след това, с последните си грошове,
на Дявола там купих нова риза.
Не ме разбра проклетникът. Реши, че
от мен свой първообраз ще извае.
А аз - наивно, влюбено момиче,
мечтаех за един Адам от Рая.
Видя се в чудо Дяволът със мен...
Заложи за душата ми капан
и после търпеливо, ден след ден,
поливаше мечтите ми с катран...
Не се убива лесно Любовта!
Отказа се (на хилядната нощ),
когато със безсилие разбра,
че е изчезнал погледът му лош.
И даже завидя му на Адам
за моята любов неизлечима.
(Дотолкоз, че мечтаеше той сам
сърцето мое, цялото, да има).
Не беше вече адът като ад -
самият Дявол взе, че заобича.
И чувството направи го тъй слаб,
че той... досущ на ангел заприлича.
Хиляда нощи после още чака
поне усмивка да му подаря.
Накрая от безсилие заплака
и изхода показа ми с ръка...
Сега съм под едно дърво на Рая
и приказки разказвам късно нощем...
Къде отиде Дяволът? Не зная...
Но бас ловя, че ме обича още.
Автор: Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар