ясно си личи, че съм жена!
Щом затъне връзката ни в блато,
пак разчиташ аз да я спася.
Щом утихне вятърът в платната -
все от мене става капитан.
Плащам и за двама ни цената,
без да се оплаквам. Но не знам
колко още могат да те носят
крехките ми женски рамене.
Пак ли ще бездействаш, е въпроса!
Мъж бъди и ти веднъж поне.
Искам от сърце да се наплача,
искам в някой ъгъл да се свра...
Ти да се раздаваш - до петаче -
в името на мен и любовта.
Искам да съм слаба и страхлива!
Само че допусна ли това,
знам че още днес ще си отида...
Трябва да съм мъж! Но докога?
Автор: Васка Мадарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар