понеделник, 3 февруари 2014 г.

МОНОЛОГ НА ЕДНА СНАХА

Виж, старият е сладък! Много готин!
Придремва също като котарак.
Хитрува и свекървата "работи",
по празниците глезя го с коняк.

А старата е очиларка съща,
готова винаги да клъвне там.
Поставила под чехъл цяла къща
и ненавижда ме - това го знам.

А как ме срещна само отначало!
С целувки и усмивка на уста!
Ще кажеш, че за мене е мечтала
и аз съм най-добрата на света!

Пред другите към мен се лизни-мазни,
а зад гърба ми мълнии хвърчат.
Презирам номерата й омразни,
така повтарящи се всеки път.

И зорко ме следи през очилата -
дали ще кривна, накъде, с кого?
Пък като яхне някога метлата,
ела да видиш нейното добро!

Да, знам, че зад гърба ми злобно съска,
но пука ми пуловера на мен!
Отдавна я разбрах каква е гъска!
За малко да я смлатя оня ден...

Ми, хванах я, че рови в телефона...
Че като падна ми едно перде!
За малко щях да й сменя фасона -
добре, че свекъра при нас дойде!

"О, хубавичка ни е тя, и мила,
и гледаме си я като дете!..."
Добре съседките осведомила,
не се сдържала да се заяде:

"Сакатичка е малко във ръцете
и в готвенето хич не й спори,
но няма страшно - с нея двете
във кухнята шедьоври ще творим!"

Синчето й не мога да изхраня,
а то пък зинало като гардже!
Да дойде майка му с копаня -
едва тогава ще се наяде!

На улицата под ръка ме води
и коментира всичките до нас!
О, Боже мой, каква порода!
Дали по тоя път вървя и аз?...

Да взема да се махна, но се чудя:
та само в този дом ли е така?
А може би не те - аз съм луда,
че искам да се промени света?...

Aвтор: Ringo

Няма коментари:

Публикуване на коментар