ОБИЦА

Тази нощ си скъсах синджира, 

с който за тебе се бях завързала. 

Илюзиите, слава Богу, умират - 

по-бавно или по-бързо. 

Моите, странно, точно навреме. 

(За добро или за лошо.)

Ти си оставаш при своите съмнения, 

аз - при безсънните нощи. 

Всичко е тъжно като в романите

и смешно като в живота. 

Но от синджира ми ще ти остане

обица на ухото. 

Автор: © Маргарита ПЕТКОВА