през храстите, през локвите прецапа.
А всъщност, чистокръвен помияр
с мазоли на подбитите си лапи.
Отде се пръкна просто ей така?
Навсякъде надникна, горд и важен,
и много педантично препика
вратите чак до третите етажи.
А после из градинките вилня
и козината крастава си чеса.
Без капка срам и никаква вина.
Свободен като цар. Егати песа!
На сутринта, невинен по душа,
през три квартала кучките подгони.
Каквото смогна, всичко овърша
без подпис и във разрез със закона.
А след това - истерия и смрад.
Съседките чумосаха го трижди.
Къде изчезна, гад със тебе гад!
... Да знаеш само колко ти завиждам...
Автор: Ники Комедвенска
Няма коментари:
Публикуване на коментар